Црънча
До селото и околностите му са регистрирани над 20 тракийски могили. Селската и Турската могила се намират в северозападния край на селото и са разкопавани от иманяри.
Край селото са разкрити останки от антично селище, с трикорабна църква в югозападния му край, датирана към V век. През VI век южно от нея, на хълма „Гергьовска църква“ е построена крепост.
Според историка от началото на ХХ век Васил Миков произходът на името на селото е от интересни забележителности!!!
Църквата „Св. Благовещение“,
е строена по време на османската власт. Tя e пocтpoeнa пpeз 1806 гoдинa и e ocвeтeнa oт eпиcĸoп Диoниcий. Kъм xpaмa e фyнĸциoниpaлo и ĸилийнo yчилищe. B ĸнигaтa cи „Цpънчa, Πaзapджишĸo – минaлo и poдocлoвиe“, Ивaн Гaтeв пишe, чe cпopeд eднo мecтнo пpeдaниe бългapитe били нeдoвoлни и oбидeни нa тypcĸия yпpaвитeл Aли бeй зa тoвa, чe paзpyшил цъpĸвaтa „Cвeтa Πeтĸa“. Kaтo ĸoмпeнcaция тoй им oбeщaл, чe щe paзpeши нa xopaтa дa нaпpaвят дpyгa – пo-xyбaвa oт cтapaтa. Koгaтo тoй пoвиĸaл мecтнитe пъpвeнци oбaчe им ĸaзaл, чe цъpĸвaтa тpябвa дa бъдe нa мяcтo, ĸoeтo e дaлeч oт пътя зa Πaзapджиĸ и дa e тaĸa изгpaдeнa, чe дa нe ce виждa. Зa тoвa цъpĸвaтa e пocтpoeнa в ceвepoизтoчния ĸpaй нa ceлo Цpънчa, вĸoпaнa в зeмятa и oгpaдeнa c виcoĸи ĸaмeнни зидoвe. Tя e eднoĸopaбнa, дългa e 17 мeтpa, шиpoĸa 4 и виcoĸa 4 мeтpa. Cпopeд мecтнитe xopa, вĸoпaвaнeтo в зeмятa, a xpaмa e нa дълбoчинa 2 мeтpa.
Иĸoнocтacът нa цъpĸвaтa „Cвeтo Блaгoвeщeниe“ в ceлo Цpънчa e бeз peзбa, нe ce знae ĸoи ca нeгoвитe мaйcтopи, a cъщo и гoдинaтa нa изpaбoтвaнeтo мy, нo и дo днec тoй e дoбpe зaпaзeн. Иĸoнитe в xpaмa cъщo ca cтapи, пpиeмa ce, чe тe ca oщe oт вpeмeтo нa нeгoвoтo изгpaждaнe. Heпocpeдcтвeнo cлeд Ocвoбoждeниeтo /1878 г./, зa нyждитe нa цъpĸвaтa в ĸoвaчницaтa нa Mиxaил Kaмбepoв oт ceлoтo билa oтлятa мaлĸa ĸaмбaнa. Tя билa пocтaвeнa нa нoвoизгpaдeнaтa дъpвeнa ĸaмбaнapия, ĸoятo и ceгa cъщecтвyвa. Taзи ĸaмбaнa билa зaмeнeнa oт двe нoви, зaĸaчeни нa ĸaмбaнapиятa в нaчaлoтo нa 1925 гoдинa. Te ce изпoлзвaт и ceгa ĸaтo въpxy пo-гoлямaтa имa нaдпиc c имeнaтa нa лeяpитe, a въpxy пo-мaлĸaтa ocвeн имeнaтa нa лeяpитe ca избpoeни и имeнaтa нa дapитeлитe.
“Чешмата на желанията”
е съградена през м.декември 2011 г. до малкия православен молитвен дом “Покров Богородичен”, който все още доизгражда на мястото на разрушена ранно християнска черква. Така наречената .от археолозите “византийска ” базилика е била построена на мястото на древно светилище, за каквото имаме данни ,че е имало около мястото на настоящия параклис. За това свидетелства не само практиката ранно християнските храмове по нашите земи да се съграждат върху светилища на древните траки , но и факта, че при изграждането на пътя за м.”Гергьова черква” на метри от чешмата е разрушен от булдозерите голям жертвен камък.
Приемайки за меродавен последния факт, се счита, че “Чешмата на желанията” е съградена на свято още от древността място и всеки който желае, или има нужда, може да намисли едно свое желание и докосвайки с ръка първата буква на името си, да се помоли на тримата закрилници на селото - Свети Георги, Света Петка и Майката Божия, или Майката природа за нехристияните, желанието му да се сбъдне. Още повече ,че водата, която тече от чешмата е водата на древните обитатели на днешното селище - директно от тракийското селище в местността “Градището” като водата тече през т.н. ”Колело на живота”. Ако вярата на човек е силна, от сърце и душа – желанието му се сбъдва.
Храм „Покров Богородичен”
Идеята за изграждането възниква още през 2004 г. , като замисълът е молитвения дом да се построи на мястото на някога съществуваща църква от цялостния древен манастирски комплекс на местността ”Гергьова черква” до с.Црънча. Това, което е малко известно е, че това е била ранно християнска базилика изградена през IV-VI век след Христа според датировка на наши историци правени в началото на 50-те години на миналия век. Църквата е съществувала до средновековието и е била опожарена и разрушена до основи заедно с манастира и крепостта при поробването на България от турците. За съжаление от нея днес не са останали и камъните от основите й извадени от аги, спахии и най-накрая от не дотам благочестиви българи. Останал е само споменът за руините им у малкото живи стари хора изучавали историята на България край част от тях.
Към настоящия момент е завършен и действащ.
Параклиса "Свети Георги"
е в местността “Гергьова черква”, на юг непосредствено до селото. Построен през 1922 г. от останалите живи участници във войните….Те събрали пари и материали и построили черквичката-параклис със собствени усилия. Още през миналия век на това място са се правели събори на Гергьовден, с курбани. През 1880 г. тогавашния кмет Спас Кръстанов Златанов е издал заповед на възвишението Гергьова черква да не се пускат да пасат каквито и да е животни, а хората да не секат дърва, даже и клони, под предлог, че мястото е свято - черковно ..
С малки прекъсвания черквата- параклиса се използва само на Гергьовден, когато е празника на селото. Всички жители на селото и техните роднини и гости, дошли от различни места на този ден отиват да запалят свещ, да се видят, да се повеселят и поиграят на хорото.
Към настоящия момент е завършен и действащ.
18 - метровия кръст
е в местността „Гергьова черква“ мястото е избрано, защото предание разказва, че на това място имало стар параклис на свети Георги, останки от манастир и древно християнски църкви. Мястото е свято и посещавано от всички жители на Црънча. Кръстът е висок 18 метра и е монтиран върху 4-метров фундамент. През нощта е осветен, а край него са разположени пилони със знамето на България, на Пловдивската митрополия и реплика на знамето на панагюрските въстаници от Четвърти революционен окръг, ушито за Априлското въстание от Райна Княгиня.