Не е съвсем ясно възникването на селото и произходът на името му. В неговото землище са пръснати 17 тракийски надгробни могили, които показват, че то е било гъсто обитавано от траките. Остатъци от стари селища, като строителни материали, делви с остри дъна (тракийски) и широки дъна (средновековни) и др., се намират на много места. Най-сигурни остатъци от стари селища се намират на две места: едното при Голямата могила – на 2 км. западно от селото, а другото при Куруджийска могила – на 1,5 км. източно от селото. Тези стари селища вероятно са съществували в тракийско време, но каква е била съдбата им през средните векове не е известно. Също не е известно какви селища са се намирали по време на турското завоевание в землището на Пищигово.

Според турски документ от 1576 г. в Пищигово, което се наричало Айгърлар, имало един едър овцевъд и той бил турчин. Следователно в селото е имало турско население. Наличността на турски имена на местности в землището на селото между българските потвърждава този факт. Името Айгърлар (Атовете) и народното предание говорят за връзка със село Конаре, чието население е отглеждало държавни коне. А пищиговци отглеждали айгъри (жребци), без да знаем дали това е било също срещу известни правдини. До 1925 г. граница между землищата на Мало Конаре и Пищигово не е имало и землището на Мало (Доганово) Конаре в далечно минало се е простирало на север чак до село Алифаково (заличено през 1888 г. поради изселване) и Черногорово. Това показва, че Пищигово се е създало и развило върху землището на Мало Конаре. Ето защо вероятно преселници от Конаре, а може би и такива от други околни села, например Черногорово, са се заселили в Пищигово при възникването му. Не може само да се установи дали преселниците от Конаре първи са основали селото или турци са направили това. Турците рано изчезват и за тях се губят всякакви спомени. Селото се развива като българско село, в което идват нови преселници, особено от Доганово, сред крамолите в него между турското и българското население.

Името на селото се развива все на турски език. Айгърлар става Айгъркьой, както го наричат турците дори през XIX век. Освен това турците му турят същевременно още едно турско име – Чифчикъс (Земеделка мома). Това ново име се обяснява с обстоятелството, че жените на селото се занимавали интензивно със земеделие, тъй като мъжете са били повече ангажирани с коневъдство – изобщо с животновъдство.

Върху потира на черквата „Св. Харалампи“ в Черногорово има надпис от 1857 г., където е казано, че храмът е изграден с иждивение (помощи) от с. Чифчикъс, Балдьово, Фересли.

Но по същото време, както и след Освобождението, селото се нарича с българско име Пищигово. На гърба на една черковна книга в черквата на с. Черногорово има бележка от тогавашния свещеник, в която се поменава село Пищигово с дата 1867, август, 18 ден. В книгата на Стефан Захариев „Географико историко статистическо описание на Татар Пазарджишката кааза“ от 1870 г. за Пищигово се казва "село в полето на половин час път от Доган (Мало Конаре) и на 2 3/4 часа от Пазарджик с 85 къщи и 320 жители българи земеделци и скотовъдци." Материалите за тази книга са били събрани до 1851 г., което означава, че по това време вече се е използвало името Пищигово.

В Пищигово сравнително късно се построяват черква и училище. Първата черква „Св. Димитър“ била построена през 1865 г. Преди нея имало нещо като училище в една малка изба – дюкян. Стоян Захариев дори не съобщава за училище в Пищигово към 1865 г. Първата черква се срутила по време на Освободителната война и руското управление през 1879 – 1978 г. била построена сегашната черква, както и специална училищна сграда, която изгаря в 1914 г. В 1922 г. се построява днешната училищна сграда. В 1929 г. било основано читалище „Пробуда“, а в 1959 г. е построена сегашната му сграда.